Вървя по прашната улица,
Държа балонът в ръка.
Погледнах към небето -
Ярко синьо, красиво.
Чувствах че ще полетя.
Нещо ме спря.
Затворих очи -
Щях да заплача.
Балонът летеше...
Вървях и плачех
Като дете.
Исках да го достигна, беше късно.
Ти обеща ще бъдеш до мен.
Ще ме хванеш за ръка.
Теб те няма. а балонът летеше...
Вървях и плачех...
© Радост Динева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
