Jun 4, 2007, 8:40 AM

балонът 

  Poetry
565 0 0

Вървя по прашната улица,

Държа балонът в ръка.

Погледнах към небето -

Ярко синьо, красиво.

Чувствах че ще полетя.

Нещо ме спря.

Затворих очи -

Щях да заплача.

Балонът летеше...

Вървях и плачех

Като дете.

Исках да го достигна, беше късно.

Ти обеща ще бъдеш до мен.

Ще ме хванеш за ръка.

Теб те няма. а балонът летеше...

Вървях и плачех...

© Радост Динева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??