Вървя по прашната улица,
Държа балонът в ръка.
Погледнах към небето -
Ярко синьо, красиво.
Чувствах че ще полетя.
Нещо ме спря.
Затворих очи -
Щях да заплача.
Балонът летеше...
Вървях и плачех
Като дете.
Исках да го достигна, беше късно.
Ти обеща ще бъдеш до мен.
Ще ме хванеш за ръка.
Теб те няма. а балонът летеше...
Вървях и плачех...
© Радост Динева All rights reserved.