4.06.2007 г., 8:40

балонът

Поезия

722 0 0

Вървя по прашната улица,

Държа балонът в ръка.

Погледнах към небето -

Ярко синьо, красиво.

Чувствах че ще полетя.

Нещо ме спря.

Затворих очи -

Щях да заплача.

Балонът летеше...

Вървях и плачех

Като дете.

Исках да го достигна, беше късно.

Ти обеща ще бъдеш до мен.

Ще ме хванеш за ръка.

Теб те няма. а балонът летеше...

Вървях и плачех...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0