15 oct 2024, 15:01

Балонът на живота

571 2 6

Изкривеният бод на съдбата

стана труден, съвсем се нащърби.

Някой реже в душата крилата.

Състарена надеждица – хърба –

 

след мечтите задъхано крета.

Кой посегна на твоята Вяра?

Завеща я на всички, Поете –

най-безценният дар от Вапцаров.

 

Изтънялата плаха надежда

пак в разкаляно време боксува.

Търси път. Той къде ли отвежда?

Канарата го спря. Колко струва

 

да достигнеш с мечта хоризонта?

Днес смелчаците вече ги няма.

Замениха живота с балони,

но се пукат... С цинична измама

 

розов шлифер небето облече,

да изглежда за нас достижимо.

Изтощени от Вяра сме вече,

а лъжата – все тъй непростима.

 

Бронебойни патрони откриха

и за Нея. Тя изстрела чака.

Родолюбците се изродиха.

А народът ни гине... В батака!

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Люси! 😍Започнах да чувам упреци, че пиша все тъжна поезия, но не виждам вина в това. Поетът отразява действителността, в която живее. Благодаря ти, че съпреживя вълненията ми като автор!👍
  • Мария,до болка истински думи! Тъжен стих, развълнува ме!
  • Страхотен асоциативен коментар, Гош! Радвам се, че намина! 🥰Хубави почивни дни ти желая!👍
  • Дааа, бая балони се пуснаха, други сега ни водят, трети, тепърва се надуват...
    Човешкият разум е луда работа, та ми изкочи асоциацията с балоните на То, от едноименната книга на Стивън Кинг...
    И ми се струва много логично даже.
    Поздравявам те.
  • Страхотен коментар - искрен, смел, правдив. Благодаря ти, Краси! Гражданската ти съвест е жива, дори и така далече от България! Прегръдка!💖

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...