15 oct 2024, 15:01

Балонът на живота

577 2 6

Изкривеният бод на съдбата

стана труден, съвсем се нащърби.

Някой реже в душата крилата.

Състарена надеждица – хърба –

 

след мечтите задъхано крета.

Кой посегна на твоята Вяра?

Завеща я на всички, Поете –

най-безценният дар от Вапцаров.

 

Изтънялата плаха надежда

пак в разкаляно време боксува.

Търси път. Той къде ли отвежда?

Канарата го спря. Колко струва

 

да достигнеш с мечта хоризонта?

Днес смелчаците вече ги няма.

Замениха живота с балони,

но се пукат... С цинична измама

 

розов шлифер небето облече,

да изглежда за нас достижимо.

Изтощени от Вяра сме вече,

а лъжата – все тъй непростима.

 

Бронебойни патрони откриха

и за Нея. Тя изстрела чака.

Родолюбците се изродиха.

А народът ни гине... В батака!

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Люси! 😍Започнах да чувам упреци, че пиша все тъжна поезия, но не виждам вина в това. Поетът отразява действителността, в която живее. Благодаря ти, че съпреживя вълненията ми като автор!👍
  • Мария,до болка истински думи! Тъжен стих, развълнува ме!
  • Страхотен асоциативен коментар, Гош! Радвам се, че намина! 🥰Хубави почивни дни ти желая!👍
  • Дааа, бая балони се пуснаха, други сега ни водят, трети, тепърва се надуват...
    Човешкият разум е луда работа, та ми изкочи асоциацията с балоните на То, от едноименната книга на Стивън Кинг...
    И ми се струва много логично даже.
    Поздравявам те.
  • Страхотен коментар - искрен, смел, правдив. Благодаря ти, Краси! Гражданската ти съвест е жива, дори и така далече от България! Прегръдка!💖

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...