Балонът на живота
Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета.
Кой посегна на твоята Вяра?
Завеща я на всички, Поете –
най-безценният дар от Вапцаров.
Изтънялата плаха надежда
пак в разкаляно време боксува.
Търси път. Той къде ли отвежда?
Канарата го спря. Колко струва
да достигнеш с мечта хоризонта?
Днес смелчаците вече ги няма.
Замениха живота с балони,
но се пукат... С цинична измама
розов шлифер небето облече,
да изглежда за нас достижимо.
Изтощени от Вяра сме вече,
а лъжата – все тъй непростима.
Бронебойни патрони откриха
и за Нея. Тя изстрела чака.
Родолюбците се изродиха.
А народът ни гине... В батака!
© Мария Панайотова All rights reserved.
