14 jul 2009, 22:47

Балът на смелите украси

  Poesía
915 0 1

 


Всички пременени в пищни, скъпи дрехи

                                                       от дантела и шифон,

с маски от злато и сребро.

Дами  с цветнии рокли изискано танцуват валс.

 

Етикирано се хранят измислени пепеляшки

                                                            с пантофки от бетон.

В полунощ Парис и Ромео свалят скъпоценностите

                                                                            от лицата си

и пурпурни рога стърчат.

 

Оникси, рубини, смарагди и диаманти,

опаковани със сатен и дантели,

пронизващо контрастират с дяволската ни кожа.

Гарванови крила изпълзяват (като змии) изпод стегнатите корсети.

 

Мантии от кърваво червено

се сливат с цвета на очите ни.

И не се страхуваме от себе си.

Няма бяло, дори сивото изчезна.

Само непрогледен мрак.

 

Одисей разлюбва Пенелопа

и Итака се превръща във бардак.

Юда изтрива с гумата Голгота,

а в Троя  вдигат пир

и пияната Елена сама се подарява (като проститутка).

 

В огледалото виждаме демони с черни (от злоба) ореоли

и сме забравили значението на думата „добър”.

 

За десерт ще има от Райската ябълка

и остатъците от загубилите в битката.

Резците ни са кръвожадно издължени,

а чудовищата излизат още по изгрев.

 

След полунощ е различно, скъпи Икар -

с восък правим свещи, не крила.

И ги използваме като оръжия,

защото огънят прогаря принципите в нас.

 

След полунощ картината е страшна.

И Да Винчи го няма, за да я нарисува.

Но пък Луцифер може да го замести.

Съчиненаната райска градина

се разголва до деветия кръг на Ада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емануела Кацарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много истинско, дълбоко прозряно, РЕАЛНО! Обрисувала си може би някои от най- големите образци на злото в днешния свят... Съчинена е райската градина... Даже съчинението започва да избелява върху смачкания лист- парче от овехтялата вече рокля на принцесата Истина, а остатъците от мастило се оказват непрозрими за слепците... Откъде да намерят очила нещастниците? Откъде като незнаят пътя до Оптиката...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...