14 июл. 2009 г., 22:47

Балът на смелите украси

914 0 1

 


Всички пременени в пищни, скъпи дрехи

                                                       от дантела и шифон,

с маски от злато и сребро.

Дами  с цветнии рокли изискано танцуват валс.

 

Етикирано се хранят измислени пепеляшки

                                                            с пантофки от бетон.

В полунощ Парис и Ромео свалят скъпоценностите

                                                                            от лицата си

и пурпурни рога стърчат.

 

Оникси, рубини, смарагди и диаманти,

опаковани със сатен и дантели,

пронизващо контрастират с дяволската ни кожа.

Гарванови крила изпълзяват (като змии) изпод стегнатите корсети.

 

Мантии от кърваво червено

се сливат с цвета на очите ни.

И не се страхуваме от себе си.

Няма бяло, дори сивото изчезна.

Само непрогледен мрак.

 

Одисей разлюбва Пенелопа

и Итака се превръща във бардак.

Юда изтрива с гумата Голгота,

а в Троя  вдигат пир

и пияната Елена сама се подарява (като проститутка).

 

В огледалото виждаме демони с черни (от злоба) ореоли

и сме забравили значението на думата „добър”.

 

За десерт ще има от Райската ябълка

и остатъците от загубилите в битката.

Резците ни са кръвожадно издължени,

а чудовищата излизат още по изгрев.

 

След полунощ е различно, скъпи Икар -

с восък правим свещи, не крила.

И ги използваме като оръжия,

защото огънят прогаря принципите в нас.

 

След полунощ картината е страшна.

И Да Винчи го няма, за да я нарисува.

Но пък Луцифер може да го замести.

Съчиненаната райска градина

се разголва до деветия кръг на Ада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емануела Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много истинско, дълбоко прозряно, РЕАЛНО! Обрисувала си може би някои от най- големите образци на злото в днешния свят... Съчинена е райската градина... Даже съчинението започва да избелява върху смачкания лист- парче от овехтялата вече рокля на принцесата Истина, а остатъците от мастило се оказват непрозрими за слепците... Откъде да намерят очила нещастниците? Откъде като незнаят пътя до Оптиката...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...