Всички пременени в пищни, скъпи дрехи

                                                       от дантела и шифон,

с маски от злато и сребро.

Дами  с цветнии рокли изискано танцуват валс.

Етикирано се хранят измислени пепеляшки

                                                            с пантофки от бетон.

В полунощ Парис и Ромео свалят скъпоценностите

                                                                            от лицата си

и пурпурни рога стърчат.

Оникси, рубини, смарагди и диаманти,

опаковани със сатен и дантели,

пронизващо контрастират с дяволската ни кожа.

Гарванови крила изпълзяват (като змии) изпод стегнатите корсети.

Мантии от кърваво червено

се сливат с цвета на очите ни.

И не се страхуваме от себе си.

Няма бяло, дори сивото изчезна.

Само непрогледен мрак.

Одисей разлюбва Пенелопа

и Итака се превръща във бардак.

Юда изтрива с гумата Голгота,

а в Троя  вдигат пир

и пияната Елена сама се подарява (като проститутка).

В огледалото виждаме демони с черни (от злоба) ореоли

и сме забравили значението на думата „добър”.

За десерт ще има от Райската ябълка

и остатъците от загубилите в битката.

Резците ни са кръвожадно издължени,

а чудовищата излизат още по изгрев.

След полунощ е различно, скъпи Икар -

с восък правим свещи, не крила.

И ги използваме като оръжия,

защото огънят прогаря принципите в нас.

След полунощ картината е страшна.

И Да Винчи го няма, за да я нарисува.

Но пък Луцифер може да го замести.

Съчиненаната райска градина

се разголва до деветия кръг на Ада.