Банална история

Poesía » De amor

824 0 7

Банална история -

едно момиче и момчета две,
а те огън и вода, лед и жарава,
на кой сърцето свое да даде,
кой с разбити мечти да остави?

Банална история -

година-две и за единия сянка е тя,
вадеща въглени, които да пали,
за да съживи любовта,
за която всичко бе дала.

Банална история -

момчето-мечта и случайна среща в кафе,
нежен, внимателен и хубав, и мил,
закрила носещ със свойте ръце
и поискал момичето за своя любима.

Банална история - тя по средата,
объркана, срината от свойте мечти.
Банална история, мили приятели,
но дано не разбирате колко боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

peteto_1001 (Петето)

И да не ме помни - все тая звучи БАНАЛНО но той губи

2007-12-02T20:05:58+02:00
GLAVATA (Тодор)

хубаво е че си решила кои наистина искаш.тои е късметлия а другия ще те помни цял живот6+

2007-12-01T14:13:32+02:00
peteto_1001 (Петето)

Анна, в историята аз съм героинята - да, ама втора жена няма - "едно момиче и момчета две" ... Ирена, от два стола на земята няма да остана, защото тази вечер някои събития ме накараха да осъзная къде искам да "седна". И се радвам, че съм успяла да ви зарадвам с моя стих

2007-11-25T21:51:57+02:00
green_poison (Ирена )

Поздрави и прегръдка лошо е да си по средатата: "от джа стола на земата" отл6

2007-11-25T21:16:06+02:00
annci77 (Анна Петрова)

Стиха е много силен
Ако си героинята ти и в историята има и още една жена повярвай ми нея повече я боли

2007-11-25T21:11:12+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0