Банална история

Poetry » Love

818 0 7

Банална история -

едно момиче и момчета две,
а те огън и вода, лед и жарава,
на кой сърцето свое да даде,
кой с разбити мечти да остави?

Банална история -

година-две и за единия сянка е тя,
вадеща въглени, които да пали,
за да съживи любовта,
за която всичко бе дала.

Банална история -

момчето-мечта и случайна среща в кафе,
нежен, внимателен и хубав, и мил,
закрила носещ със свойте ръце
и поискал момичето за своя любима.

Банална история - тя по средата,
объркана, срината от свойте мечти.
Банална история, мили приятели,
но дано не разбирате колко боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

peteto_1001 (Петето)

И да не ме помни - все тая звучи БАНАЛНО но той губи

2007-12-02T20:05:58+02:00
GLAVATA (Тодор)

хубаво е че си решила кои наистина искаш.тои е късметлия а другия ще те помни цял живот6+

2007-12-01T14:13:32+02:00
peteto_1001 (Петето)

Анна, в историята аз съм героинята - да, ама втора жена няма - "едно момиче и момчета две" ... Ирена, от два стола на земята няма да остана, защото тази вечер някои събития ме накараха да осъзная къде искам да "седна". И се радвам, че съм успяла да ви зарадвам с моя стих

2007-11-25T21:51:57+02:00
green_poison (Ирена )

Поздрави и прегръдка лошо е да си по средатата: "от джа стола на земата" отл6

2007-11-25T21:16:06+02:00
annci77 (Анна Петрова)

Стиха е много силен
Ако си героинята ти и в историята има и още една жена повярвай ми нея повече я боли

2007-11-25T21:11:12+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0