БАНАЛНА ПЕСЕН

Отлитат птиците наесен

и аз потеглих подир тях

да търся оня рай чудесен,

за който цял живот копнях.

Пребродих градове прекрасни,

достигнах до Лазурен бряг.

Вълните гонеха се бясно

в неспирен и ритмичен бяг.

Там дълго гледах океана

и ясносиньото небе.

Един въпрос като закана –

ами сега, бе, накъде?

А за да продължа нататък,

аз нямах сили и кураж.

А исках много, без остатък

да пипна живия мираж.

Да стигна края на всемира,

да видя как е сътворен,

да видя как нощта умира

и как се ражда светъл ден.

Дали и там лъжи виреят

от тез – брадатите лъжи.

Дали и те със тях живеят,

дали законът там тежи.

Когато тръгнах, беше есен,

през пролетта се върнах тук.

Изпях една банална песен,

която ще довърши друг.

Пенко Пенев

с. Бъзън, Русенско

07.04.2012г.