Потънахме в недоизказаност безименна.
Редят се празни дни и тишина,
незрящи погледи, сълза рубинена -
надежда гасне като падаща звезда.
Ранихме парещите обещания,
родени в утрото на любовта ни,
със дълги часове мълчание
от навик и от скука сбрани.
Ранихме блясъка в очите си
и той угасна. Тъмно е сега.
По детски вярвахме в мечтите си,
а днес живеем просто ей така...