anvedi (Ани Виделова)
69 226
18 mar 2012, 20:35

Банално 

  Poesía » Otra
780 0 2

 

 

Банално

 

Тя бе плячката. Той бе ловецът -

тъй природата тях подреди.

 

Тя вървеше в гората безцелно,

беззащитна, с открити гърди.

 

И подскачаше млада, игрива.

Той се спъваше, падаше в кал.

 

Тя нехаеше, дивно-красива,

но го чакаше - беше ù жал.

 

Тя бе плячката. Той бе ловецът -

точен мерник, стрелба и хвалби...

...

 

Нощем старата прашна двуцевка

го тормози, не може да спи.

 

 

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако е истина това, че това, което човек разбира, за него пише най-добре, то аз мога да си направя извод, че Вие добре разбирате, или ви е близка до сърцето, тази гонидба, Много се радвам на стихотворения, на които не можеш да заспиш докато четеш и в които е казано много, с малко. Четох в една книга, че недопустимо било, за хората и боговете, поет да е този, които не може. За друго се приемало, но не и за поета. Радвам се, че Вие сте изключение от това правило.
  • Благодаря за удоволствието да те чета
Propuestas
: ??:??