18 mar 2012, 20:35

Банално

  Poesía » Otra
1K 0 2

 

 

Банално

 

Тя бе плячката. Той бе ловецът -

тъй природата тях подреди.

 

Тя вървеше в гората безцелно,

беззащитна, с открити гърди.

 

И подскачаше млада, игрива.

Той се спъваше, падаше в кал.

 

Тя нехаеше, дивно-красива,

но го чакаше - беше ù жал.

 

Тя бе плячката. Той бе ловецът -

точен мерник, стрелба и хвалби...

...

 

Нощем старата прашна двуцевка

го тормози, не може да спи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако е истина това, че това, което човек разбира, за него пише най-добре, то аз мога да си направя извод, че Вие добре разбирате, или ви е близка до сърцето, тази гонидба, Много се радвам на стихотворения, на които не можеш да заспиш докато четеш и в които е казано много, с малко. Четох в една книга, че недопустимо било, за хората и боговете, поет да е този, които не може. За друго се приемало, но не и за поета. Радвам се, че Вие сте изключение от това правило.
  • Благодаря за удоволствието да те чета

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...