18.03.2012 г., 20:35

Банално

1K 0 2

 

 

Банално

 

Тя бе плячката. Той бе ловецът -

тъй природата тях подреди.

 

Тя вървеше в гората безцелно,

беззащитна, с открити гърди.

 

И подскачаше млада, игрива.

Той се спъваше, падаше в кал.

 

Тя нехаеше, дивно-красива,

но го чакаше - беше ù жал.

 

Тя бе плячката. Той бе ловецът -

точен мерник, стрелба и хвалби...

...

 

Нощем старата прашна двуцевка

го тормози, не може да спи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако е истина това, че това, което човек разбира, за него пише най-добре, то аз мога да си направя извод, че Вие добре разбирате, или ви е близка до сърцето, тази гонидба, Много се радвам на стихотворения, на които не можеш да заспиш докато четеш и в които е казано много, с малко. Четох в една книга, че недопустимо било, за хората и боговете, поет да е този, които не може. За друго се приемало, но не и за поета. Радвам се, че Вие сте изключение от това правило.
  • Благодаря за удоволствието да те чета

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...