18 мар. 2012 г., 20:35

Банално

1.1K 0 2

 

 

Банално

 

Тя бе плячката. Той бе ловецът -

тъй природата тях подреди.

 

Тя вървеше в гората безцелно,

беззащитна, с открити гърди.

 

И подскачаше млада, игрива.

Той се спъваше, падаше в кал.

 

Тя нехаеше, дивно-красива,

но го чакаше - беше ù жал.

 

Тя бе плячката. Той бе ловецът -

точен мерник, стрелба и хвалби...

...

 

Нощем старата прашна двуцевка

го тормози, не може да спи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Виделова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако е истина това, че това, което човек разбира, за него пише най-добре, то аз мога да си направя извод, че Вие добре разбирате, или ви е близка до сърцето, тази гонидба, Много се радвам на стихотворения, на които не можеш да заспиш докато четеш и в които е казано много, с малко. Четох в една книга, че недопустимо било, за хората и боговете, поет да е този, които не може. За друго се приемало, но не и за поета. Радвам се, че Вие сте изключение от това правило.
  • Благодаря за удоволствието да те чета

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...