30 may 2008, 15:12  

Баналност

  Poesía
1K 0 27

Това е една моя песен, която така и не реализирах. Написах я през 1995 г.  и сега с някои редакции я публикувам. Въпреки че звучи наивно, тя е много ценна за мен, затова  я споделям с вас.

 

Няма те. Олекнало е вече мойто рамо

и сам в сълзите си се давя.

А исках за из път да те целуна само,

дори това да е последното, което ще направя.

 

Не мога да ти кажа колко много те обичам,

защото разстояние далечно ни дели.

И това, което правя, е да тичам,

с надеждата, че срещу мене тичаш ти...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...