30 may 2008, 15:12  

Баналност

  Poesía
1K 0 27

Това е една моя песен, която така и не реализирах. Написах я през 1995 г.  и сега с някои редакции я публикувам. Въпреки че звучи наивно, тя е много ценна за мен, затова  я споделям с вас.

 

Няма те. Олекнало е вече мойто рамо

и сам в сълзите си се давя.

А исках за из път да те целуна само,

дори това да е последното, което ще направя.

 

Не мога да ти кажа колко много те обичам,

защото разстояние далечно ни дели.

И това, което правя, е да тичам,

с надеждата, че срещу мене тичаш ти...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...