30.05.2008 г., 15:12  

Баналност

1K 0 27

Това е една моя песен, която така и не реализирах. Написах я през 1995 г.  и сега с някои редакции я публикувам. Въпреки че звучи наивно, тя е много ценна за мен, затова  я споделям с вас.

 

Няма те. Олекнало е вече мойто рамо

и сам в сълзите си се давя.

А исках за из път да те целуна само,

дори това да е последното, което ще направя.

 

Не мога да ти кажа колко много те обичам,

защото разстояние далечно ни дели.

И това, което правя, е да тичам,

с надеждата, че срещу мене тичаш ти...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...