Това е една моя песен, която така и не реализирах. Написах я през 1995 г. и сега с някои редакции я публикувам. Въпреки че звучи наивно, тя е много ценна за мен, затова я споделям с вас.
Няма те. Олекнало е вече мойто рамо
и сам в сълзите си се давя.
А исках за из път да те целуна само,
дори това да е последното, което ще направя.
Не мога да ти кажа колко много те обичам,
защото разстояние далечно ни дели.
И това, което правя, е да тичам,
с надеждата, че срещу мене тичаш ти...
© Леонид Стоянов Всички права запазени