30 мая 2008 г., 15:12  

Баналност

1K 0 27

Това е една моя песен, която така и не реализирах. Написах я през 1995 г.  и сега с някои редакции я публикувам. Въпреки че звучи наивно, тя е много ценна за мен, затова  я споделям с вас.

 

Няма те. Олекнало е вече мойто рамо

и сам в сълзите си се давя.

А исках за из път да те целуна само,

дори това да е последното, което ще направя.

 

Не мога да ти кажа колко много те обичам,

защото разстояние далечно ни дели.

И това, което правя, е да тичам,

с надеждата, че срещу мене тичаш ти...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...