Барът в който вечер
пиеха само мъже, защото
никоя жена не посмя
да седне при тях...
Уютен, обикновен,
с обичайни клиенти
пристигащи по едно и също време всеки ден...
да изгубят време или пък
да пият по едно...
приятелски срещи...
С няколко маси, непринуден,
някак приветлив...
смислени разговори...
Сутрин топло кафе...
хора, повечето на възраст,
поздравяват с усмивка...
Оживено обсъждат вълнуващи
мислите им теми...
И една специална жена,
топла с мили очи
и душа като на птица...
случайна среща...
верен приятел завинаги!
Барът в който преди три години
седнах случайно и
си поръчах чаша вино, докато
чакам опашката в магазина...
Погледи чудещи се защо
и как е възможно жена
да седне в бар пълен с мъже...
гледащи тенис или пък футбол...
А тя дори не правеше разлика между пол, възраст
или пък друго, просто хора
някакви искащи да разпуснат...
Там... на това местенце...
запазило отдавнашни ценности,
на маса с непознати,
случайно попаднали
на същото място,
в същото време...
След години... мълчание...
цели осем, кармично число...
Лист и писалка извадих, неосъзнато...
Понякога, вече рядко се връщам,
за да разбера, къде намерих
смелост да се изправя отново...
и че вече не му принадлежа...
9 Март 2020г.
Екатерина Глухова - Негримирана Поезия
© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados