Добре, че Градина не може да говори,
защото много от нас щяха да страдат.
Пясъка ѝ е напоен със стъпки,

крачещи в ритъм, по залез слънце,
неволно разлети сутрешно кафе и сутрешни сълзи.

И много (не)подарени миди, подритнати и смачкани. 
По въздуха ѝ се носят джаз и любов преди полунощ

и мръсен секс след това. 
Слънцето ѝ е запомнило траекторията на погледите,

търсещи грешките от миналото. 
Добре, че Градина не може да говори,

защото ще прецака всички ни.