Добре, че Градина не може да говори,
защото много от нас щяха да страдат.
Пясъка ѝ е напоен със стъпки,
крачещи в ритъм, по залез слънце,
неволно разлети сутрешно кафе и сутрешни сълзи.
И много (не)подарени миди, подритнати и смачкани.
По въздуха ѝ се носят джаз и любов преди полунощ
и мръсен секс след това.
Слънцето ѝ е запомнило траекторията на погледите,
търсещи грешките от миналото.
Добре, че Градина не може да говори,
защото ще прецака всички ни.