Добре, че Градина не може да говори,
защото много от нас щяха да страдат.
Пясъка ѝ е напоен със стъпки,
крачещи в ритъм, по залез слънце,
неволно разлети сутрешно кафе и сутрешни сълзи.
И много (не)подарени миди, подритнати и смачкани.
По въздуха ѝ се носят джаз и любов преди полунощ
и мръсен секс след това.
Слънцето ѝ е запомнило траекторията на погледите,
търсещи грешките от миналото.
Добре, че Градина не може да говори,
защото ще прецака всички ни.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up