Баща ми...
Баща ми ме покани на небесната трапеза,
макар да няма там за мене стол.
Дари ми райска ябълка -
като луна жълтее -
посрещане наместо хляб и сол.
Наблизо майка с някого хортуваше,
съзрях за миг във скута ù дете -
гальовно го навикваше -
лудувало
и го целуваше по бялото челце.
Във млечния сумрак картината изтлява -
било ли е, или пък предстои.
От слънчевия лъч
до срещата в безкрая
една въздишка само ни дели.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
