Баща ми ме покани на небесната трапеза,
макар да няма там за мене стол.
Дари ми райска ябълка -
като луна жълтее -
посрещане наместо хляб и сол.
Наблизо майка с някого хортуваше,
съзрях за миг във скута ù дете -
гальовно го навикваше -
лудувало
и го целуваше по бялото челце.
Във млечния сумрак картината изтлява -
било ли е, или пък предстои.
От слънчевия лъч
до срещата в безкрая
една въздишка само ни дели.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
