Баща ми целува веднъж
БАЩА МИ ЦЕЛУВА ВЕДНЪЖ
Тъй както бях задрямал сладко-сладко,
и изведнъж си рекох: – Ами да! –
над мен смален, усетих – моят татко
целуна ме по бялата брада.
И – стори ми се, нещичко ми каза? –
май, беше: – Сине, я се обръсни!
За миг след туй подпря се на перваза –
красив като във детските ми дни.
Не ми се беше случвало отколе.
На нежности не бе привикнал той.
И дишах, дишах аз дъха на пролет! –
като жребче в река на водопой.
Но татко тръгна, някак си посърнал,
и триж по-бързо се отдалечи –
като че ли не искаше да зърна
сълзичката в добрите му очи?
И мен ще ме покрие трън и троскот
във гробището с дивия пелин.
Аз вече зная, тате! – само Господ
така – насън, целува своя син!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
