23 ene 2015, 8:11  

Бащин дом

  Poesía
876 0 1

                              Далеч остана ти, мой бащин дом,

                              но аз те чувствам в своя бързащ ден;

                              - във бащината сила в мен стаена

                              и в погледа си мамин устремен.

 

                              И ако някога по пътя се подхлъзна;

                              - аз зная силата ще ме крепи,

                              а любовта на мама ще ме топли,

                              през всички мои мразовити дни.

 

                              Далеч остана ти, мой бащин дом,

                              но аз под твоята стреха се крия

                              и страх ме е безценната ти власт,

                              ръка завистна в мен да не изтрие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тонка Янакиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бащиният дом, когато го оставим зад гърба си се превръща в светиня.
    Поздравявам те за тази изживяна и истинска творба!
    Желая ти хубава вечер и лека нощ!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...