Далеч остана ти, мой бащин дом,
но аз те чувствам в своя бързащ ден;
- във бащината сила в мен стаена
и в погледа си мамин устремен.
И ако някога по пътя се подхлъзна;
- аз зная силата ще ме крепи,
а любовта на мама ще ме топли,
през всички мои мразовити дни.
Далеч остана ти, мой бащин дом,
но аз под твоята стреха се крия
и страх ме е безценната ти власт,
ръка завистна в мен да не изтрие.
© Тонка Янакиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
