Бащината къща

И спомням си, когато бях дете

как мама нежно ме прегръща,

и тичах със издрани колене,

прибирах се във бащината къща.

И вечер късно чувах аз,

как татко пак от работа се връща,

луната грееше над нас,

над нас, над бащината къща.

Аз помня старата череша,

градината със алени цветя,

и днес изгаря ме коптенжа 

да зърна пак тези лица.

Да си играя аз безгрижно,

дете да бъда пак,

да тичам из полята без да спирам, 

от сутрин чак до мрак.

И мама, татко да прегърна,

отново спомен ме обгръща,

когато пред камината стояхме,

у нас, във бащината къща.

Петя Петрова®