Nov 30, 2014, 8:44 PM

Бащината къща

  Poetry » Other
2.3K 0 0

Бащината къща

И спомням си, когато бях дете

как мама нежно ме прегръща,

и тичах със издрани колене,

прибирах се във бащината къща.

 

И вечер късно чувах аз,

как татко пак от работа се връща,

луната грееше над нас,

над нас, над бащината къща.

 

Аз помня старата череша,

градината със алени цветя,

и днес изгаря ме коптенжа 

да зърна пак тези лица.

 

Да си играя аз безгрижно,

дете да бъда пак,

да тичам из полята без да спирам, 

от сутрин чак до мрак.

 

И мама, татко да прегърна,

отново спомен ме обгръща,

когато пред камината стояхме,

у нас, във бащината къща.

 

Петя Петрова® 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...