30.11.2014 г., 20:44

Бащината къща

2.3K 0 0

Бащината къща

И спомням си, когато бях дете

как мама нежно ме прегръща,

и тичах със издрани колене,

прибирах се във бащината къща.

 

И вечер късно чувах аз,

как татко пак от работа се връща,

луната грееше над нас,

над нас, над бащината къща.

 

Аз помня старата череша,

градината със алени цветя,

и днес изгаря ме коптенжа 

да зърна пак тези лица.

 

Да си играя аз безгрижно,

дете да бъда пак,

да тичам из полята без да спирам, 

от сутрин чак до мрак.

 

И мама, татко да прегърна,

отново спомен ме обгръща,

когато пред камината стояхме,

у нас, във бащината къща.

 

Петя Петрова® 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....