28 dic 2016, 19:37

Бащината къща

  Poesía » Otra
1.4K 0 4

Всяка вечер тайно се завръщам
там, където съм обичан и разбран,
тихо влизам в бащината къща,
началото на пътя ми е там.

Среднощ дошъл съм, да си взема
усмивка с майчината топлина,
прегръдка с бащина закрила,
в чужбина да ме топлят те.

На тръгване и двамата на прага,
погледи са вперили в мен,
сълзите в усмивка им напират:
"Върви дете, ключът е в теб за
бащиния дом"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© I. Gabrovska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...