Dec 28, 2016, 7:37 PM

Бащината къща

  Poetry » Other
1.4K 0 4

Всяка вечер тайно се завръщам
там, където съм обичан и разбран,
тихо влизам в бащината къща,
началото на пътя ми е там.

Среднощ дошъл съм, да си взема
усмивка с майчината топлина,
прегръдка с бащина закрила,
в чужбина да ме топлят те.

На тръгване и двамата на прага,
погледи са вперили в мен,
сълзите в усмивка им напират:
"Върви дете, ключът е в теб за
бащиния дом"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© I. Gabrovska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...