28.12.2016 г., 19:37

Бащината къща

1.4K 0 4

Всяка вечер тайно се завръщам
там, където съм обичан и разбран,
тихо влизам в бащината къща,
началото на пътя ми е там.

Среднощ дошъл съм, да си взема
усмивка с майчината топлина,
прегръдка с бащина закрила,
в чужбина да ме топлят те.

На тръгване и двамата на прага,
погледи са вперили в мен,
сълзите в усмивка им напират:
"Върви дете, ключът е в теб за
бащиния дом"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© I. Gabrovska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...