24 jul 2018, 23:52

Бащини съвети

  Poesía » Civil
862 1 0

 

Казват, че бъдещето е близко.

Само трябва да протегнеш ръка.

Аз я протегнах, но се опарих

и разбрах, че не става така.

Учи и бъдещето ще усетиш,

ми каза моя татко.

Е, учих колкото можах,

но радостта ми бе за кратко.

Сега ще трябва да работиш,

не разни стихове да пишеш.

И ако много се стараеш,

към бъдещето ще отидеш.

Знаем всички на приказката края.

Съпруг, деца, разбити нерви...

А бъдещето? То било,

душата щом отиде в рая.

Ех, татко!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...