Казват, че бъдещето е близко.

Само трябва да протегнеш ръка.

Аз я протегнах, но се опарих

и разбрах, че не става така.

Учи и бъдещето ще усетиш,

ми каза моя татко.

Е, учих колкото можах,

но радостта ми бе за кратко.

Сега ще трябва да работиш,

не разни стихове да пишеш.

И ако много се стараеш,

към бъдещето ще отидеш.

Знаем всички на приказката края.

Съпруг, деца, разбити нерви...

А бъдещето? То било,

душата щом отиде в рая.

Ех, татко!