24.07.2018 г., 23:52

Бащини съвети

856 1 0

 

Казват, че бъдещето е близко.

Само трябва да протегнеш ръка.

Аз я протегнах, но се опарих

и разбрах, че не става така.

Учи и бъдещето ще усетиш,

ми каза моя татко.

Е, учих колкото можах,

но радостта ми бе за кратко.

Сега ще трябва да работиш,

не разни стихове да пишеш.

И ако много се стараеш,

към бъдещето ще отидеш.

Знаем всички на приказката края.

Съпруг, деца, разбити нерви...

А бъдещето? То било,

душата щом отиде в рая.

Ех, татко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...