Тупам топката, тупам съдбата.
Кош, вик на радост, прегръдка брат със брата.
Подавам, разпределям, строя живота тежък,
усмихвам се и стрелям насред терена жежък.
Забивам кош във ринга със сила херкулесова,
стъписвам опонента, вода и стих занесох му.
Вината на отбора е, вината е и моя,
че с вечен дух играем, не спираме във зноя,
не спираме в дъжда, не спираме в мечтите
и кош след кош доказваме, че наши са звездите,
че наше е небето, че наш е и светът
и предизвиквам всеки, понесъл своя кръст ...