Баскетболни откровения
Тупам топката, тупам съдбата.
Кош, вик на радост, прегръдка брат със брата.
Подавам, разпределям, строя живота тежък,
усмихвам се и стрелям насред терена жежък.
Забивам кош във ринга със сила херкулесова,
стъписвам опонента, вода и стих занесох му.
Вината на отбора е, вината е и моя,
че с вечен дух играем, не спираме във зноя,
не спираме в дъжда, не спираме в мечтите
и кош след кош доказваме, че наши са звездите,
че наше е небето, че наш е и светът
и предизвиквам всеки, понесъл своя кръст
да тръгне срещу мен, на двора да излезе
или в отбора ми от скитници да влезе
и заедно със мен от близо и далеч
да стреля срещу коша и да забрави веч'
за сянката проклета, тегнеща над нас,
за мрачните полета в душата ни и с глас,
извил се над игрището студено
да раздере душата си, невинна и смутена
и да се хвърли във играта ведно с мен
-
да тупа топката си леко ден след ден.
© Нико Ников All rights reserved.
