Ясита (Ясита)
7 27
12 abr 2006, 16:39

Басня 

  Poesía
1387 0 6
И така в утринта, и там- на пътеката
мързел среща скръбта и казва:"Полека, де!
Глей каква си- тъжна, а бързаш за никъде-
помисли си какво и защо пък теб вика те?"
"Виж какво- не разбираш, та гледай си пътя,
че преплиташ краката-а-а"- се сопнала мъката.
Мързелът се изкискал ехидно- небрежен:
"Помисли все пак, мъко, недей ми се ежи-
закопана, вглъбена- само себе си гледаш,
а допреш ли сърце- само тебе разнищва...
Самовлюбена егоистка! Но без мене си нищо-
няма ли мързел, няма и време-
кого ще затрогнеш с някакви си проблеми?"
Може вечно да спорят- все там, на пътеката,
но се гледали злобно, после лека-полека
си подали ръцете- и мързел и мъка...
И разбираш ли вече?- от тях още лъха
любовта им- и рожба създали, проклетите:
мечта си родили- да унася поетите...

© Ясита Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??