jollyroger (Коста Качев)
1543 16
9 nov 2015, 20:29

Басня 

  Poesía » Otra
352 0 5

             

 

                   Басня

 

Било на пролет луднала в разгара,

в гората духал вятър поривист,

два гълъба в любовна надпревара

се гонели във пролетната вис.

 

Било небето толкова дълбоко

и утрото разцъфвало едва,

а те летели във една посока

с възбудените свои сетива...

 

Понеже и сезонът бил особен

ги водел и инстинктът за разплод-

увлечени във полета свободен

от вечната пражажда за живот...

 

... Но във гората бил заложил мрежи

един ловец, в тях птици да лови,

зърна посипал в своите кроежи-

надявайки се да ги заблуди...

 

И стрелнал се бил мъжкият внезапно

зърната разпиляни щом видял,

но не могъл да отлети обратно,

понеже здраво бил се омотал...

 

Тогава влюбената гълъбица

конците взела с ярост да кълве...

... И полетели пак щастливи птиците

с инстинктите си в синьото небе...

 

... След време, пак се реели безгрижно,

отново с оня вятър поривист

и влюбени във нещо непостижно,

но мамещо ги в пролетната вис...

 

Подлъгала ги мрежата разстлана,

не я видяли в своята игра

и женската попаднала в капана

на „щедро” разпиляните зърна...

 

Но мъжкият към своята любима

погледнал сякаш нищо не видял,

забавил се за миг необяснимо,

но махнал със крила и отлетял...

 

... А всяка басня свършва със поука,

но нека тази е с отворен край

и ако някой се познае тука

да я допише както пожелай...

 

Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасна басня! Поуката е вътре. Но щом има отворен край, можем да да добавим още поуки. Поздрави за приказния стих и за размислите, които пораждаш с думите си!
  • Много обичам басни, а тази ме провокира.
    Ето и моето продължение.


    Гълъбицата потръпнала сразена,
    капнала в душата й сълза,
    безсилна се приела, огорчена,
    предадена и тя, и любовта.
    Заплакала от мъка и обида,
    проклинайки жестоката съдба,
    и вятърът заклела, що преминал
    повел ги към капана със зърна.
    Но минал мъж и мрежата отместил.
    В ръце я взел и казал й: "Лети!
    Търси любов, единствена и чиста,
    която с теб докрая ще върви.
    Не ще те предаде, не ще си тръгне
    при първият заложен вам капан.
    Че тест е любовта и ще въздигне
    всеки що живот за друг би дал."
  • Ех, че хубаво и поучително!!! Браво, Коста!!!
  • За мен изводът е, че любовта не ни променя - егоистут си остава егоист...
    Затова настъпват разочарования и раздели.
    Привет!
  • Да допиша поемата е трудно,
    създал си я със толкова любов,
    не се познах аз тука, но винаги
    може да създаде добър финал...

    Смилило се сърцето на ловеца,
    оплетената мрежа той разплел.
    И пуснал гълъбицата в небето
    да настигне гълъба - любим!

    А на баснята поуката е ясна,
    любовта прощава макар и да боли,
    любовта е като слънце ясна,
    когато във сърцето ти трепти...

    Коста, поздравления за хубавия стих!
Propuestas
: ??:??