Басня
Басня
Било на пролет луднала в разгара,
в гората духал вятър поривист,
два гълъба в любовна надпревара
се гонели във пролетната вис.
Било небето толкова дълбоко
и утрото разцъфвало едва,
а те летели във една посока
с възбудените свои сетива...
Понеже и сезонът бил особен
ги водел и инстинктът за разплод-
увлечени във полета свободен
от вечната пражажда за живот...
... Но във гората бил заложил мрежи
един ловец, в тях птици да лови,
зърна посипал в своите кроежи-
надявайки се да ги заблуди...
И стрелнал се бил мъжкият внезапно
зърната разпиляни щом видял,
но не могъл да отлети обратно,
понеже здраво бил се омотал...
Тогава влюбената гълъбица
конците взела с ярост да кълве...
... И полетели пак щастливи птиците
с инстинктите си в синьото небе...
... След време, пак се реели безгрижно,
отново с оня вятър поривист
и влюбени във нещо непостижно,
но мамещо ги в пролетната вис...
Подлъгала ги мрежата разстлана,
не я видяли в своята игра
и женската попаднала в капана
на „щедро” разпиляните зърна...
Но мъжкият към своята любима
погледнал сякаш нищо не видял,
забавил се за миг необяснимо,
но махнал със крила и отлетял...
... А всяка басня свършва със поука,
но нека тази е с отворен край
и ако някой се познае тука
да я допише както пожелай...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
