tsveti4ka (Цвет)
198 273
8 feb 2011, 0:55

Бавно издишвам снопове болка... 

  Poesía
544 0 7

Като птица в леда на живота,

теглото на смисъла носеща,

аз пристигнах тук - гола и боса -

замръзнала в тихите облаци.

 

Като риба на сухо в пустинята

бавно издишвам снопове болка.

Нараненото его немирно е,

щом погазено е със самотност.

© Цвет Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??