tsveti4ka (Цвет)
198 271
8.02.2011 г., 0:55 ч.

Бавно издишвам снопове болка... 

  Поезия
580 0 7

Като птица в леда на живота,

теглото на смисъла носеща,

аз пристигнах тук - гола и боса -

замръзнала в тихите облаци.

 

Като риба на сухо в пустинята

бавно издишвам снопове болка.

Нараненото его немирно е,

щом погазено е със самотност.

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??