***
Аз вече други празници празнувам
и с други хора радости деля,
за други срещи тайничко жадувам
и храм със други ангели строя.
Дали ми липсваш? Понякога. Не зная...
Затворила съм тежката глава
на книгата, която вече в края,
превърна ти от песен в тишина.
И вече други песни пея и обичам.
Дали ми липсваш? Мъничко боли -
от книгата най-ледените срички
живеят още в мъртви дълбини.
Но вече други празници празнувам
и с други хора пея под дъжда.
Загърбих те и спрях да се вълнувам
какво се случва в твойта тишина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Георгиева Todos los derechos reservados
