Пуполино (Весела Георгиева)

Половин сърце 🇧🇬

Не мога да обичам с половин сърце.
Ти знаеш ли какво е да опитваш
да милваш някого с отрязани ръце
и без криле да пробваш да политнеш?
Ти знаеш ли какво е да заспиваш ...

Пуполино

Poesía

2018-03-16T00:01:09+02:00 794 2 1

Сърце 🇧🇬

Давам ти сърцето си за малко,
поноси го в твоите гърди.
Знам, не ти е баш по мярка –
тясно му е, тягостно тупти.
Някакси боде и те убива. ...

Пуполино

Poesía

2017-10-03T14:25:44+03:00 1.4K 2 8

С деца на море (ама вкъщи) 🇧🇬

Домът ми е порядъчно разхвърлян.
И всичко е прецизно разпиляно -
зад лампата подава се конструктор,
а под кревата свирим на пиано.
На масата, удобно настанени, ...

Пуполино

Poesía » De humor

2017-08-11T22:27:46+03:00 894 2 5

Легенда за Калиакра 🇧🇬

В нощта дошли. От синята стихия.
Докарани от тъмни ветрове.
Разпръснали най-кървава магия
по българските горди брегове.
И грабели, убивали на воля. ...

Пуполино

Poesía

2017-07-22T21:07:23+03:00 853 1 2

Елементарно ежедневие 🇧🇬

Опитаха се да ме повалят изцяло
с лъжливи думи, глупави интриги.
Уж прости хора, но от гняв освирепели,
завиждащи, в душите си изгнили.
И сипеха по пътя ми отровата, ...

Пуполино

Poesía

2017-07-12T08:58:31+03:00 721 8

Достойнство 🇧🇬

Изпитвам остра липса на... достойнство.
О, не, не ме разбирайте погрешно.
Дори да ви звучи егоистично –
не ми е чуждо нищичко човечно.
Но там, навън, е сякаш дефицитно – ...

Пуполино

Poesía

2017-06-22T17:19:01+03:00 728 4

Синовете 🇧🇬

Синовете порастват. Безспорно.
Тихомълком разтварят криле.
От наивни деца се превръщат
в отговорни и смели мъже.
И отлитат далеч от дома си, ...

Пуполино

Poesía

2017-06-11T20:53:46+03:00 918 2

Не може вечно да вали 🇧🇬

Пуполино

Poesía

2017-06-09T22:50:23+03:00 1.7K 6 17

По-щастлива 🇧🇬

Пуполино

Poesía » Otra

2017-06-06T22:38:44+03:00 841 2

В(Б)ременност 🇧🇬

Господи! Колко съм... бременна!
Жегата чупи стъкла!
Уж всичко туй ще е временно,
ала питам се аз – докога???
Слънцето жарко препича ...

Пуполино

Poesía » De humor

2017-06-01T15:53:41+03:00 1.5K 5

Простено 🇧🇬

До вчера имах някакви съмнения,
че може би не съм била съвсем добра.
Измъчваха ме мисли, угризения –
разкъсваха ме тихо през нощта.
И стряскаха съня ми неведнъж, ...

Пуполино

Poesía » Filosófica

2017-05-31T13:12:30+03:00 863 1 6

Сърцето на поета 🇧🇬

Забийте нож в сърцето на поета!
Забийте надълбоко. Да боли!
Да има кръв, ръцете да потрепват,
и адски вик нощта да разгневи.
Забийте нож в сърцето на поета! ...

Пуполино

Poesía

2016-11-18T20:34:24+02:00 1.4K 1 8

Доброто се опитва да проходи 🇧🇬

В бетонен свят с стоманени основи,
с изтъркани фасади и студен паваж,
Доброто се опитва да проходи,
изгубило отдавна своя страж.
Там някъде, зад телени огради, ...

Пуполино

Poesía » Filosófica

2016-07-12T07:58:04+03:00 769 4

Закъсняло 🇧🇬

Признанието ни става все по-тежко
през времето, което отлежава.
А сянката ни - отстрани безгрешна,
по-плашеща и бледа се стопява.
И сълзите ни стават по-горчиви, ...

Пуполино

Poesía » Filosófica

2016-07-10T08:15:15+03:00 688 3

Тайно 🇧🇬

Отдавна телефонът не звъни.
Прелитат само нощни пеперуди.
Притихнала тъмата тайно бди
над мислите - разхвърляни и луди.
Цигарата дими и тънко свети. ...

Пуполино

Poesía

2016-02-11T18:36:04+02:00 1.5K 7

Да ме познаваш 🇧🇬

Тежи ми... Тука, вътре ми тежи.
И нищо, че са горди раменете.
Познаваш ли ме? Може би. Кажи,
умееш ли да вникваш в редовете?
Умееш ли дълбоко да четеш? ...

Пуполино

Poesía

2016-02-09T21:06:48+02:00 747 3

*** 🇧🇬

Във странни времена живеем.
Все тичаме към някакви победи.
Не даваме, но гледаме да вземем,
без сметка губим ли или печелим.
И някак изхабихме се без време... ...

Пуполино

Poesía » Civil

2016-01-18T17:38:41+02:00 680 1

*** 🇧🇬

Душата ми е като зимен двор -
земята черна, клоните студени -
без плод, без песен, без листа...
И само врани озверели.
Студено е. Земята мръзне. ...

Пуполино

Poesía » Filosófica

2016-01-15T16:18:19+02:00 830 12

Аз не съм никой от тях! 🇧🇬

Аз не съм Тодор!
Не съм Вероника!
Не съм Гошо, Трифон, Яница, Мелин, Евгени, нито Красимир /децата, загинали на пътя в Симеоновград/!
Не съм нито една от безбройните жертви, отишли си по нелеп начин в последните години.
Аз съм Весела и съм част от онова поколение, което в голямата си част загуби вси ...

Пуполино

Periodismo » Artículos sociales

2016-01-15T00:00:16+02:00 1.9K 7

*** 🇧🇬

Аз вече други празници празнувам
и с други хора радости деля,
за други срещи тайничко жадувам
и храм със други ангели строя.
Дали ми липсваш? Понякога. Не зная... ...

Пуполино

Poesía » Otra

2016-01-12T22:18:14+02:00 704 4

Писъмце 🇧🇬

Мамо, седнах да ти пиша,
тъй като отдавна беше онзи ден,
в който се видяхме за последно,
в който поговори с мен.
Очаквах днес да си си вкъщи. ...

Пуполино

Poesía » Otra

2011-02-15T08:59:18+02:00 1.1K 2

Пролетно събуждане 🇧🇬

Ще дойде пролетта. Ще я дочакам.
През зимата така и не успях
да се отърся от студа и полумрака
и чувствата посипах с сняг.
Усмихне ли се първото кокиче, ...

Пуполино

Poesía » De amor

2011-02-12T20:33:39+02:00 1K 5

*** 🇧🇬

Да намериш щастието
и да станеш
част от него.
Да достигнеш Бога
и докосвайки го, ...

Пуполино

Poesía » Filosófica

2011-02-11T13:50:05+02:00 913 6

Уличница 🇧🇬

Безсрамно гола те посрещам.
Коприненото ми легло
с воали нежни ме прегръща
и крие къдри от злато.
В прозореца звездите светят, ...

Пуполино

Poesía » Erótica

2011-02-10T22:18:08+02:00 1.5K 8

Изповедта на затворника 🇧🇬

Студената решетка – пак преграда
да те докосвам с трепет и копнеж,
да те изпия с устни до забрава
и да потъна в полъха ти свеж.
Седиш пред мен. Ах, колко си красива! ...

Пуполино

Poesía

2007-09-15T11:15:26+03:00 971 9

Очакване 🇧🇬

Хладен вятър нашепва за свежест,
за утихващи бури и сняг,
аз към тебе вървя цяла вечност,
да те срещна на пролетен праг.
Как ухае гората на младост! ...

Пуполино

Poesía

2006-11-08T13:11:31+02:00 1.1K 9

Завръщане 🇧🇬

Завръщам се – разкайваща се, грешна.
Със сълзи в тъмните очи.
Донасям любовта си вечна
и шепна тихичко “Прости”.
Останала без дъх, без сили, ...

Пуполино

Poesía

2006-09-01T12:50:47+03:00 1.1K 8

Макар и така 🇧🇬

Не разменям любов за омраза,
нито буря за слънчеви дни –
що животът със обич ми дава,
аз понасям без смях и сълзи.
Недоволна, доволна – пак жива. ...

Пуполино

Poesía

2006-08-31T09:55:28+03:00 1.2K 13

Безнадеждно 🇧🇬

Аз искам да говоря, но не мога.
Аз искам да мълча, ала уви,
надига се в душата ми тревога
и глас, готов да закрещи.
Но думите ми – вързани с окови, ...

Пуполино

Poesía

2006-08-30T13:02:57+03:00 1.3K 13

Обикновена 🇧🇬

Ще бъда различна,
еднаква,
най-земна,
абстрактна,
покорна ...

Пуполино

Poesía

2006-08-29T08:32:54+03:00 1.1K 9

Ще те чакам, любов 🇧🇬

Ще те чакам, любов, ще те чакам.
Ти ще дойдеш, макар и за миг,
светлина ще изгрее след мрака
и ще шепне най-святия стих.
Ще те чакам, любов, ще те чакам ...

Пуполино

Poesía

2006-08-27T14:49:22+03:00 2.2K 14

Божествено 🇧🇬

За теб, за мен, една молитва блага,
за почвата, небето, всяка твар –
две длани търсят с нежна вяра
не даван нивга Божи дар.
Една надежда дирят в тъмнината. ...

Пуполино

Poesía

2006-08-26T12:55:34+03:00 1.3K 11

Храм 🇧🇬

Самотна съм. Но не задълго.
Аз знам, че тя до мен ще долети,
сърцето ще докосне мълком
и чуден храм ще съгради.
Стените – тънички и бели. ...

Пуполино

Poesía

2006-08-24T13:29:29+03:00 2.4K 11

Самота 🇧🇬

Кога дойде? Не чух те. Не видях те.
Кога успя през входната врата да пропълзиш?
Нима невидима си, черна, зла русалке,
до устните ми устни щом успя за миг да долепиш?
И цветните мечти в съня ми скъса ...

Пуполино

Poesía

2006-08-23T16:15:03+03:00 1.2K 10

Жената в последната стая 🇧🇬

Докторе,
извади ми сърцето
и го дай на жената,
която умира в
последната стая. ...

Пуполино

Poesía

2006-08-18T18:01:13+03:00 1.5K 1 17