***

Jan 12, 2016, 10:18 PM

Poetry » Other

427 0 4

Аз вече други празници празнувам
и с други хора радости деля,
за други срещи тайничко жадувам
и храм със други ангели строя.

Дали ми липсваш? Понякога. Не зная...
Затворила съм тежката глава
на книгата, която вече в края,
превърна ти от песен в тишина.

И вече други песни пея и обичам.
Дали ми липсваш? Мъничко боли -
от книгата най-ледените срички
живеят още в мъртви дълбини.

Но вече други празници празнувам
и с други хора пея под дъжда.
Загърбих те и спрях да се вълнувам
какво се случва в твойта тишина.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

plamen-p (Пламен Порчев)

2016-01-25T10:23:00+02:00

То в НС затварят главите... В живота е по-друго. Важното е да не слагаме книгата на рафта.
Весела, стихотворението ти грабва от първия стих до последния. Такива в сайта са малко. Поздравления!
Пуполино (Весела Георгиева)

2016-01-13T17:07:36+02:00

Благодаря ви.
Една глава, колкото и окончателно да е затворена, няма как да не остави отпечатък в живота и съзнанието ни, щом като е била вече изживяна.
Поздрави на всички ви!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2016-01-13T12:54:13+02:00

Явно главата не е затворена напълно, щом го има този стих, прекрасно написан.
Tenderness- (Нежност)

2016-01-12T23:03:20+02:00

"Дали ми липсваш? Мъничко боли - " Боли и то не мъничко но трябва да се продължи напред. Адмирации за хубавия стих!