Jan 12, 2016, 10:18 PM

*** 

  Poetry » Other
416 0 4

Аз вече други празници празнувам
и с други хора радости деля,
за други срещи тайничко жадувам
и храм със други ангели строя.

 

Дали ми липсваш? Понякога. Не зная...
Затворила съм тежката глава
на книгата, която вече в края,
превърна ти от песен в тишина.

 

И вече други песни пея и обичам.
Дали ми липсваш? Мъничко боли - 
от книгата най-ледените срички
живеят още в мъртви дълбини.

 

Но вече други празници празнувам
и с други хора пея под дъжда.
Загърбих те и спрях да се вълнувам
какво се случва в твойта тишина.

© Весела Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • То в НС затварят главите... В живота е по-друго. Важното е да не слагаме книгата на рафта.
    Весела, стихотворението ти грабва от първия стих до последния. Такива в сайта са малко. Поздравления!
  • Благодаря ви.
    Една глава, колкото и окончателно да е затворена, няма как да не остави отпечатък в живота и съзнанието ни, щом като е била вече изживяна.
    Поздрави на всички ви!
  • Явно главата не е затворена напълно, щом го има този стих, прекрасно написан.
  • "Дали ми липсваш? Мъничко боли - " Боли и то не мъничко но трябва да се продължи напред. Адмирации за хубавия стих!
Random works
: ??:??