Jan 12, 2016, 10:18 PM

***

  Poetry » Other
705 0 4

Аз вече други празници празнувам
и с други хора радости деля,
за други срещи тайничко жадувам
и храм със други ангели строя.

 

Дали ми липсваш? Понякога. Не зная...
Затворила съм тежката глава
на книгата, която вече в края,
превърна ти от песен в тишина.

 

И вече други песни пея и обичам.
Дали ми липсваш? Мъничко боли - 
от книгата най-ледените срички
живеят още в мъртви дълбини.

 

Но вече други празници празнувам
и с други хора пея под дъжда.
Загърбих те и спрях да се вълнувам
какво се случва в твойта тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • То в НС затварят главите... В живота е по-друго. Важното е да не слагаме книгата на рафта.
    Весела, стихотворението ти грабва от първия стих до последния. Такива в сайта са малко. Поздравления!
  • Благодаря ви.
    Една глава, колкото и окончателно да е затворена, няма как да не остави отпечатък в живота и съзнанието ни, щом като е била вече изживяна.
    Поздрави на всички ви!
  • Явно главата не е затворена напълно, щом го има този стих, прекрасно написан.
  • "Дали ми липсваш? Мъничко боли - " Боли и то не мъничко но трябва да се продължи напред. Адмирации за хубавия стих!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...