Чакам някого в дъжда,
не зная кога и откъде ще дойде.
Нямам право да тъжа-
пред мен е пътят, водещ към живота.
Път, изпълнен с лъчезарни капки,
медена роса,
топлината на искрящо слънце
върху моите нозе.
Аз чакам от мрака
някой да ме изведе,
някой слънчев ден
да стопли моето сърце.
© Паулина Зарева Todos los derechos reservados
Поздрави, адашке;]