* * *

13 jun 2013, 17:48

Poesía » Otra

528 0 1

Сляпа лудост вените в мен прояжда,
от безсилие сълза душата ми разяжда
и питам Бог защо и докога в самота
ще нося кръста на проклетата съдба...

... Дълго молих се и псувах, и ридах
с поглед в себе си, потърсих моя грях,
с отровно жило, който причини
много тъжни и самотни дни...

И с малки крачки тежко все вървях,
така и не намерих посочения грях,
а без капка страх разбрах,
че съдбата заслужава як пердах...

Всички светли блянове, мечти,
животът ей така осуети
и показа ми урок-завет сега,
че незначителна прашинка съм в света.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Красива (Галя Георгиева)

2013-06-24T15:29:22+03:00

Не знам дали Смирненски и Волкер имат влияние върху творчеството ти, но четейки произведенията ти не спирам да ги съпоставям с тяхното творчество )) Не крия творческите си предпочитания към тази лирика и е много завладяващо да намирам част от стила им на писане в теб.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas