13 июн. 2013 г., 17:48

* * * 

  Поэзия » Другая
529 0 1

 

Сляпа лудост вените в мен прояжда,
от безсилие сълза душата ми разяжда
и питам Бог защо и докога в самота
ще нося кръста на проклетата съдба...

... Дълго молих се и псувах, и ридах
с поглед в себе си, потърсих моя грях,
с отровно жило, който причини
много тъжни и самотни дни...

И с малки крачки тежко все вървях,
така и не намерих посочения грях,
а без капка страх разбрах,
че съдбата заслужава як пердах...

Всички светли блянове, мечти,
животът ей така осуети
и показа ми урок-завет сега,
че незначителна прашинка съм в света.

© Боян Дочев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не знам дали Смирненски и Волкер имат влияние върху творчеството ти, но четейки произведенията ти не спирам да ги съпоставям с тяхното творчество )) Не крия творческите си предпочитания към тази лирика и е много завладяващо да намирам част от стила им на писане в теб.
Предложения
: ??:??