* * *
662
0
1
Сляпа лудост вените в мен прояжда,
от безсилие сълза душата ми разяжда
и питам Бог защо и докога в самота
ще нося кръста на проклетата съдба...
... Дълго молих се и псувах, и ридах
с поглед в себе си, потърсих моя грях,
с отровно жило, който причини
много тъжни и самотни дни...
И с малки крачки тежко все вървях,
така и не намерих посочения грях,
а без капка страх разбрах,
че съдбата заслужава як пердах...
Всички светли блянове, мечти,
животът ей така осуети
и показа ми урок-завет сега,
че незначителна прашинка съм в света.
© Боян Дочев All rights reserved.
)) Не крия творческите си предпочитания към тази лирика и е много завладяващо да намирам част от стила им на писане в теб.