21 sept 2010, 13:00

* * * 

  Poesía
1706 1 16
Разсъблечени голи, телата ни
се изгубваха хиляди пъти
във безплътните бледи остатъци
на любов във заплетени пръсти.
Пресолени до болка сълзите ни,
ни залъгваха в мрака обречени.
Нями думите, сляпо изтритите,
си стояха така неизречени.
Незастинали стари желания
се засищаха с празни надежди
и заспиваха тихо в изгнание,
за да могат да бъдат далечни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??