* * *
Разсъблечени голи, телата ни
се изгубваха хиляди пъти
във безплътните бледи остатъци
на любов във заплетени пръсти.
Пресолени до болка сълзите ни,
ни залъгваха в мрака обречени.
Нями думите, сляпо изтритите,
си стояха така неизречени.
Незастинали стари желания
се засищаха с празни надежди
и заспиваха тихо в изгнание,
за да могат да бъдат далечни.
Закъснели безпаметно истини
ни презираха в свойта тъга,
а ръцете ни, сякаш измислени,
се превръщаха в капка сълза.
© Ирен Попова All rights reserved.
